Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2009 22:43 - Двукамарен Висш съдебен съвет предлагат юристи
Автор: advokat Категория: Регионални   
Прочетен: 582 Коментари: 0 Гласове:
1




Двукамарен Висш съдебен съвет би било приемливо решение на някои проблеми в кадруването и администрирането на съдебната власт при сегашната конституционна рамка, ограничена от решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г. Членовете от съдебната и прокурорската квота поотделно да вземат решения по кадруването на съдии и прокурори, както и по специфичните административни проблеми на двете части на съдебната система. Съвместно могат да се решават най-общите въпроси на системата. Отделно от това може да се раздели и атестационната комисия във ВСС на съдийска и прокурорска.
Тази идея събра сериозна подкрепа в хода на кръглата маса на тема "Съдебна реформа 2009-2013 г.", организирана от Български институт за правни инициативи със съдействието на Фондация "Конрад Аденауер". Не става въпрос за изваждане на прокуратурата от съдебната власт, а за сепариране на управлението на двете звена, за да се премахнат негативните последици от това, че съдии кадруват прокурори и обратно. Някои от участващите на форума юристи смятат, че разделно гласуване на ВСС би могло да се извърши и в рамките на сегашния конституционен модел с промяна на закона, ако е налице политическа воля. Други обаче са категорични, че неизбежно трябва да се мине през промяна на Конституцията. Най-малкото защото тя предвижда единно гласуване във ВСС от всичките му членове, както отбеляза съдията от Софийския градски съд (СГС) Калин Калпакчиев. Важното е все пак да може да се извърши подобна промяна, без да се свиква Велико народно събрание (ВНС), което е основната спирачка пред повечето идеи за дълбока реформа на съдебната система, лансирани от неправителствените организации. А най-доброто разрешение би било да се преразгледа прословутото решение № 3 на Конституционния съд, заяви адвокат Йонко Грозев, основният докладчик на форума.  
Осем НПО подписаха на на 9 ноември открито писмо до премиера Бойко Борисов, с копие до председателя на Народното събрание, правосъдния министър и ВСС. С него те призоваваха да се спре с хаотичните и коннюнктурни реформи в съдебната система и да се изготви някаква адекватна стратегия, която да се следва, независимо от политическите промени. В това писмо се предлагаха и някои конкретни идеи и стъпки в провеждане на реформата, лансираше се и идеята за създаване на ВСС, компетентен спрямо съдиите и отделен за прокурорите и следователите. На кръглата маса се оказа, че тази идея се приема активно от съдии и адвокати.
Председателката на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска подкрепи тезите на Йонко Грозев, че политическата власт, която е отговорна за наказателната политика, трябва да има легитимни средства за осъществяване на някакво влияние върху работата на обвинението и средства за контрол. Същевременно различни са нивата на независимост на съдиите и прокурорите и това не допуска еднакви механизми за управление.
Доколко е изкривена представата на обществото за ролята на Висшия съдебен съвет адвокат Доковска илюстрира с определянето му като "правителство на съдебната власт" – название, често употребявано не само в медиите, но и от юристи. Прокурорите могат да имат правителство, съдиите – не, става въпрос за орган, който само администрира дейността им, каза Доковска. А най-важният проблем, който трябва да се реши, е запазването на съда като основна ценност на демократичното общество, добави тя.
 "Не става въпрос за недоверие към прокурорите, макар, че такова съществува", каза новата председателка на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова и припомни скорошното решение на Страсбург по делото "Колеви". "Просто прокурорите най-добре знаят как да управляват себе си и съдиите –също, не може съдии да участват в кариерното развитие на прокурорите и обратно".
В дългосрочен план трябва да се подготвя промяна на Конституцията, смята Тодорова, както и повечето участници във форума, според които конституционният модел на съдебната власт неизбежно се нуждае от реформи.
На форума съдии, адвокати и представители на НПО подкрепиха различни идеи за промени в основния закон.
- Да падне изискването за 15-годишен стаж за член на ВСС, за да има по-широка представителност в съвета на различни по нива съдилища, където работят и по-млади магистрати.
- Промяната в състава на ВСС да не става едновременно, а на принципа на редуващи се последователни квоти – както при Конституционния съд. Така ще има някаква приемственост в работата на съвета.
- Предложенията за членове на ВСС да бъдат мотивирани и обявявани предварително преди гласуването им в Народното събрание, за да може кандидатурите да бъдат обсъждани и всеки да си състави мнение. Участниците предложиха на присъстващите двама депутати от РЗС Яне Янев и Атанас Семов да лобират в парламента при предстоящите избори на нови двама членове на ВСС на мястото на Иван Димов и Стойко Стоев да се постъпи по този начин и това да бъде пробният модел, който да бъде заложен в закона. Дадоха за пример избора на Капка Костова за член на ВСС, чиято кандидатура бе издигната публично ден по-рано.
Срещу модела за сепариране на прокуратурата категорично възразиха двама души – прокурорът от ВКП Васил Миков и членът на ВСС Цони Цонев, избран от квотата на прокуратурата.
Според Миков – "мит е това, че прокуратурата е опасна за съда". А трябва да има гаранции срещу злоупотреба с права. "Имаше моменти по време на предишен мандат, когато политиците бяха силно уплашени от няколко фигури в прокуратурата, но не си го признаваха и вместо това говореха, че прокуратурата е станала прекалено силна. А ние, които работехме в прокуратурата тогава, бяхме доволни, че във ВСС има и съдии, защото това беше някаква гаранция срещу тотална злоупотреба", каза Миков. Според него проблемът "Красьо" не е стигнал докрай, трябвало е да се изследва пред кои от политиците е щял да лобира Черничкият, защото само чрез политиците той е можел да пробие ВСС.
Според Цони Цонев обаче ВСС се е справил успешно с проблема "Красьо", който самият съвет е извадил на бял свят. Доверието на обществото не може да спечели докато прокуратурата е е в изпълнителната власт, смята той. Проблемите на прокуратурата са други – организационни, структурни и кадрови. Задължително трябва да се въведе децентрализацията в тази институция, където работят вече 2000 прокурори. Тежкият кадрови проблем пък е наследен от времето на Иван Татарчев и Никола Филчев, когато бяха назначени много хора, които нямат място в прокуратурата. Сега те няма как да бъдат извадени оттам.
Но челният европейския опит сочел, че прокуратурата трябва да е в съдебната власт, каза Цони Цонев и даде пример с Франция, където съдии и прокурори си съжителствали съвместно и безпроблемно. Г-н Цонев научил това от разговор със свой колега французин.
Това не е вярно, опонира Йонко Грозев. "Много бих се радвал да сме като Франция, но не сме", каза той и поясни - във Франция има два отделни съвета – един за прокурорите, и един за съдиите. Съдийският самостоятелно кадрува колегията, без каквато и да е намеса отвън, докато прокурорите се назначават от министъра на правосъдието, а прокурорският съвет само дава мнение със съвещателен глас. Във Франция министърът на правосъдието може да дава задължителни указания на прокурора по конкретно дело, например да внесе обвинителен акт . Единственото условие е тези указания да са писмени и те се прилагат към делото.
Интересен акцент към форума придаде депутатът Яне Янев, който заклейми конституцията, безпринципното и хаотично законодателстване в парламента и липсата на какъвто и да е политически диалог.
"В България нама политическа и партийна система, може да се появи един човек и за последните 6 месеца преди изборите да набере скорост, да нареди списъци в последния момент и да вкара 100-120 човека, които не се познават и не могат да направят екип", каза Янев. Закони не се планират, всичко е една голяма импровизация, допълни той.
Малко преди това Иванка Иванова от "Отворено общество" даде пример как у нас се правят съвсем противоречиви промени в един и същи закон с един и същи мотиви: преди време бяха въведени срокове в НПК с мотива "да ускорим производството", сега махаме сроковете, пак с мотива "да ускорим производството". А от Европейската комисия неведнъж вече ни казват, че промените в закона не са реформа, но у нас това не се разбра.  
 


Тагове:   съвет,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: advokat
Категория: Регионални
Прочетен: 53891
Постинги: 42
Коментари: 8
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031